push me Mulio!Без изход

Пустинен хоризонт се очертава,
Надежда тук никой не познава.
Времето в забрава се разтапя,
в безцветни мигове, потапя.
Чакам без вяра, без смисъл да зная,
В заблуда блуждая из бялата стая.
Всички полети в пепел изгарят,
всички спомени без чувство остават.
Колко пусто е в тези копнения,
гасна тихо с печални видения
и за всички тук спасение няма
обезличено губя се в бездънна яма.