Сенсей (Sensei) и YokoДумите

Припев: [х2]
Думите събират
думите разделят
думите щастливи правят хората
щом се споделят
думите изграждат и думите събарят,
а думите обвити в музика не се забравят.
YOKO:
В различен свят и сляп да си
повярвай ще погледнеш
Заради това което чуваш
няма как да не запееш
дори и счупен да си пак ще тръгнеш пеш
дори безчувствен да си
ще чувстваш копнеж да се събудиш
Sensei:
Когато изход не намирам
Аз, ще ти кажа
Когато щастие събирам
Аз, ще ти кажа
Когато в нещо търся смисъла
Аз, ще ти кажа
Когато искам с теб да споделя
ще ти покажа
Понякога от нищо друго нямам нужда щом след думи мили
Радостта ми се събужда
Не от шефове, а от съмишленици имам нужда
Съдбата ми е моя собственост
Не искам да е чужда
YOKO:
И се събуждам на следващия ден
а погледа ми озарен от слънчеви лъчи
Радостта на новият ми ден личи
Как пък не
Мога ли да се наситя
Всяка сутрин аз политам ехеее...
А думите след себе си оставям
както в припева се пее
Те не се забравят..
Припев: [х2]
Sensei:
Животът е храна
Опитвам го на малки хапки
радостта река е върху мен,оставя капки
Ще я споделя на глас
И ще има смисъл повече
от милион които само съм написал
Думи! И много, думите пак са просто думи
В един момент цветя са, в друг куршуми
и за това когато ги използвам
Винаги внимавам, по-добре да замълча, вместо с тях да нагрубявам
(думите не стигат за това което пея..)
..Душата миии.. в небесата... летии..
Припев: [х2]