Севдалина и Валентин СпасовиМоя дъще

Моя дъще, трудност не изпитала,
рядко в тебе грее топлина.
Казваш ми, така си ме възпитала,
в мене търсиш за това вина.
Моя дъще, свидна и обичана,
как отправях аз към Бог молби,
вместо да си болна, предпочитах
сто бели да ми направиш ти.
Моя дъще, с топлина наречена,
обич майчина не се гаси!
Майката така си е обречена,
да закриля своето дете.
Моя дъще, с топлина наречена,
обич майчина не се гаси!
Майката така си е обречена,
да закриля своето дете.
Аз от страх, без дъх съм се стаявала,
да не паднеш, да не се раниш.
И последен грош за теб съм давала,
ти от нищо да не се лишиш.
С право си ме дъще укорявала,
но ще станеш майка някой ден.
Просто без да си се и надявала,
ще постъпваш също като мен.
Моя дъще, с топлина наречена,
обич майчина не се гаси!
Майката така си е обречена,
да закриля своето дете.
Моя дъще, с топлина наречена,
обич майчина не се гаси!
Майката така си е обречена,
да закриля своето дете.