Slawek и MaryНякога Пак

Омръзна ми да се усмихвам
да се правя на щастлив
дори и толкова късно, вече маската свалих
съкрушена, наранена душата тихо стене
докосвам старите рани, боли ме и мене
не ми пука ли, жалко че така изглежда
сляпата надежда пак към тебе ме повежда
изгаря бавно всеки ден в който те няма
днес е ден, с още по-яростно нажежен пламък
от бури сякаш хвълен на бряг самотен в морето
от сълзи без глас давя се сиротен
лежа и взирам се в мрачното небе
звездите образуват приказното ти лице
и всяка нощ мечтая и само тебе искам
ти си толкова далеч
моля те ела по-близко
миналото е счупено огледало
обърнеш ли се назад ще се порежеш
и дори сега сърцето ти да не е цяло
знам че някога пак ще ме намериш
Сънувах те до мен, нехаех да се будя
времето изтича, не искам никога да те загубя
студено е, а света тъне в самота пренаселен
където и да се обърна виждам теб и съм обсебен
желанието протяга в мен измръзнали ръце
дали все още има място в твоето сърце
даже времето да сипе снежен прах в косите ми
аз пак ще се питам - къде си ти
ако те нямаше не бих могъл дори да дишам
единствена за мен си, знай че те обичам
живееш в съзнанието, в моите мисли
най-ценното за мене, знай, че само ти си
отчаяно зова името ти с въздишка
дали ще съм причината за твоята усмивка.
Миналото е счупено огледало
обърнеш ли се назад ще се порежеш
и дори сега сърцето ти да не е цяло
знам че някога пак ще ме намериш
миналото е счупено огледало
обърнеш ли се назад ще се порежеш
и дори сега сърцето ти да не е цяло
знам че някога пак ще ме намериш