Бясът е сковал от злоба,
няма вяра, няма стах от Бога.
Океан от катран е залял брега цял.
Човек е сам не искан и нечакан,
като малък пламък гасне в мрака,
неогрял и недал на друг искра. Хей!
Ден подир ден се извива студен вълчи вятър,
час подир час на събран вълчи бяс вие.
Няма очите ни да са слепи,
няма устите ни да са неми,
няма сърцата ни да са спрели,
че сърца ги не спира студът.
Няма очите ни да са слепи,
няма сърцата ни да са спрели,
няма душите ни да ги вземат,
че души ги студът не лови.
Всеки път превръща се в пътека,
губи се безсмислено далеко
по безкайно поле, сковано от ледове.
Ден подир ден се извива студен вълчи вятър
час подир час на събран вълчи бяс вие.
Няма очите ни да са слепи,
няма устите ни да са неми,
няма сърцата ни да са спрели,
че сърца ги не спира студът.
Няма очите ни да са слепи,
няма сърцата ни да са спрели,
няма душите ни да ги вземат,
че души ги студът не лови.