Тони ДимитроваБургаско лято

Последната глътка солена вода,
денят от морето отпива
И тръпнещо нежния скут на нощта,
след миг уморено заспива.
От южен вятър и една вълна,
за миг в единствена прегръдка спрели,
се ражда тихо старата луна
и пръска свойте мрежи, бели
И става чудо - пламва в миг нощта,
препускат в мрака ритми полудели
Навън танцуват всички от града,
тела горещи, сплели
И някак безгрижно светът се върти,
край нощния град - дискотека
Нахално красиви следят ме с очи,
горещите летни момчета
Бургаско лято - пясъчна следа
и две китари някъде запели
Бургаско лято - огън и вода,
в целувка дълга, устни, сплели
И става чудо - пламва в миг нощта
препускат в мрака ритми полудели
Така се раждат малко след деня,
бургаски нощи бели, бели...