Разкъсах и последната си рокля,
та ти сега да не умреш от студ.
Завих те и затичах по земята
с крясък луд, с крясък луд.
И молих се на бог да те изпрати
с петна от кръв по своите нозе,
а ти остана някъде далече
с две ръце, с две ръце.
Припев:
Моля се аз Бог да е с нас,
моля се аз, моя любов.
А аз не смеех нищо да ти кажа,
осъмнах аз пред твоите врати
когато ти се втурна да докажеш,
че летиш, че летиш.
Ръцете ми, опряни на стената,
крила не ставаха и аз открих,
че никой на света не ме е чакал
както ти, както ти.
Припев :