Интро (x2):
Най ми е милно либе,
че си има малка мома
там у дома.
Защо ли политиците бягат от изкуство,
когато българи успяват, гордост чувствам.
Не искай почест и власт дори медалите,
като реки из планини ехтят вокалите.
Аз съм безсилна да забравя, помня робството,
в добротата ми се крие превъзходството.
Сега изтривам коментарите с делата си,
споделям с емигрантите ''Елате си!''.
Елате си, елате си.
Елате си, елате си.
България, елате си.
Припев (x2):
Независима, дори да съм единствена,
сега разбрах, че моята приказка е истина.
Най ми е милно либе,
че си има малка мома
там у дома. (x2)
Мистериозни гласове, носии родни,
сега се лутат по чужбина, все безплодни,
обичам бялото по преспите ни рилски,
зеленото в кокичета априлски.
Влезни в двубоите, вземи завоите,
душата като радио за свобода настройте,
гайдата се вдъхва, душата тръгва,
Този, който себе си познава не залъгва.
Елате си, елате си.
Елате си, елате си.
България, елате си.
Припев (x2):
Независима, дори да съм единствена,
сега разбрах, че моята приказка е истина.
Най ми е милно либе,
че си има малка мома
там у дома. (x2)
Елате си, елате си.
Елате си, елате си.
България, елате си. (x6)