Я прошу, хоть, не надолго,
Боль моя, ты покинь меня.
Облаком, сизым облаком
Ты полети к родному дому,
Отсюда к родному дому.
Берег мой, покажись вдали
Краешком, тонкой линией.
Берег мой, берег ласковый,
Ах, до тебя, родной, доплыть бы,
Доплыть бы, хотя б когда-нибудь.
Где-то далеко, очень далеко
Идут грибные дожди.
Прямо у реки в маленьком саду
Созрели вишни, наклонясь до земли.
Где-то далеко в памяти моей
Сейчас, как в детстве, тепло —
Хоть, память укрыта
Такими большими снегами.
Ты, гроза, напои меня
Допьяна, да не до смерти.
Вот опять, как в последний раз,
Я всё гляжу куда-то в небо,
Как будто ищу ответа.
Я прошу, хоть, не надолго,
Боль моя, ты покинь меня.
Облаком, сизым облаком
Ты полети к родному дому,
Отсюда к родному дому.
Йосиф КобзонГде-то далеко (Я Прошу, Хоть Не Надолго...)
Добави в любими
561
Докладвай видеото
Категории: soundtrack Език: Руски
Йосиф Кобзон - Где-то далеко (Я Прошу, Хоть Не Надолго...) Текст
Докладвай текста
Йосиф Кобзон - Где-то далеко (Я Прошу, Хоть Не Надолго...) Превод
Питам, макар и да не искам отговор,
Болка моя,остави ме...
Облаци, тъмни, сиви облаци.
Полетели към родния дом,
от тук към родния дом дом.
Бряг мой, покажи се в далечината,
на хоризонта,като тънка линия.
Бряг мой, бряг любим...
Ах, до теб,роден мой,бих доплувал,
доплувал бих,някога, някой ден...
Някъде далеч,много надалеч...
Дъждове валят,от които никнат гъби .
Хей там, в близост до реката, в малка градина,
узрели са вишни, огънати са до земята.
Някъде дълбоко в съзнанието ми,
сега, както в детството е топло...
Въпреки, че в паметта спомена е избледнял...
Такива големи снегове...
Ти, буря, напии ме
Напии ме, но не и до смърт.
И ето, отново, както последния път,
гледам, някъде в небето,
сякаш търся отговор.
Питам, макар и да не искам отговор,
Болка моя,остави ме...
Облаци, тъмни, сиви облаци.
Полетели към родния дом,
от тук към родния дом дом.
Докладвай превода Искам превод Добави преводБолка моя,остави ме...
Облаци, тъмни, сиви облаци.
Полетели към родния дом,
от тук към родния дом дом.
Бряг мой, покажи се в далечината,
на хоризонта,като тънка линия.
Бряг мой, бряг любим...
Ах, до теб,роден мой,бих доплувал,
доплувал бих,някога, някой ден...
Някъде далеч,много надалеч...
Дъждове валят,от които никнат гъби .
Хей там, в близост до реката, в малка градина,
узрели са вишни, огънати са до земята.
Някъде дълбоко в съзнанието ми,
сега, както в детството е топло...
Въпреки, че в паметта спомена е избледнял...
Такива големи снегове...
Ти, буря, напии ме
Напии ме, но не и до смърт.
И ето, отново, както последния път,
гледам, някъде в небето,
сякаш търся отговор.
Питам, макар и да не искам отговор,
Болка моя,остави ме...
Облаци, тъмни, сиви облаци.
Полетели към родния дом,
от тук към родния дом дом.