Аз човек съм като вас, като всички хора,
имен майка е родила и с любов кърмила.
Учеше ме да обичам, всеки да помагам,
своето сърце на други щедро да раздавам. (х2)
Припев 1:
И аз раздавам с пълни шепи, мамо,
и не тежи ми да услужа с мойто рамо.
Но защо ли, майко мила, нещо в обич не знам,
аз останах толкоз верен и без надежда?
Но помнете, през земята - всичките сме равни:
И бедни, и богати, славни и безславни.
Бавно скитам все в нощта, тихо страдам, плача,
не отблъсквайте ме вие, а ръка подайте.
Стъпките отекват глухо, а кънти душата -
кат' камбаната забури обич във сърцата. (х2)
Припев 2:
Аз съм скитник верен - със съдба нелека,
но съце със обич пълно бие в мен човека.
Но помнете, през земята - всичките сме равни:
И бедни, и богати, славни и безславни. (х2)