ИванаРодена в огън

Бяла свещ за мен запали,
не прошепна звук,
и тъй бързо ме прежали,
сякаш не съм тук.
Бяла свещ за мен запали -
бяла тишина,
само рани ти остави -
ледена сълза.
Любовта ни беше клада,
но догаря тя.
Любовта ни бе жарава,
но угасна тя.
Родена в огън е любовта,
родена в огън е пепелта,
родена в огъня е жарта,
догаря ли - угасва тя.(2)
И във спомени се връщам,
сякаш че си тук.
Твойта сянка ме прегръща,
не, не искам друг.
Мога огън да разпаля -
огън от жарта,
но не мога да запаля
огън в пепелта.
Любовта ни беше клада,
но догаря тя.
Любовта ни бе жарава,
но угасна тя.
Родена в огън е любовта,
родена в огън е пепелта,
родена в огъня е жарта,
догаря ли - угасва тя.(2)