Ивана и Коста МарковДърво без корен

Обичам те, не ме е срам праха от
стъпките ти да целувам.
Ти си за мен и бог, и храм,
душата - скитница теб жадува.
Като съм с друга, виждам теб,
сънувам само теб и чакам нощем,
обичам те, магьоснице, забрава
и утеха търся още...
Дърво без корен бях, без цел и дом живях,
от страх и студ горях - платих за всеки грях.
Години пропилях, накрая осъзнах:
от теб отивах си, но пак към теб вървях.(2)
Много скитах по света и чужди пътища
сама пресичах,до тебе искам да съм сега,
да бъда твоя, се заричам.
Пожар са твоите очи и всеки поглед е магия,
но нека всичко да си простим,
със обич двама да се опием.
Дърво без корен бях, без цел и дом живях,
от страх и студ горях - платих всеки грях.
Години пропилях, накрая осъзнах:
от теб отивах си, но пак към теб вървях.(4)