КамелияМанастир

Любов моя, къде ли си сега?
Да видиш как изглеждам ...
Твоята любов ме убива ... докрая ... докрая ...
А беше страшна любов - до костите ми стигна.
Не можех да мигна - болеше ме.
Но все за теб живях, за теб готова бях
на много срам и много грях!
Ела и виж сега остатъка от мен
с шепа хапчета започва моя ден ...
Ела ме виж сега - ще се изплашиш, знай ...
след теб отрязах косата си докрай!
Ела и виж сега остатъка от мен
с шепа хапчета завършва моя ден ...
Боли ме тялото, душата няма мир ...
заради тебе отивам в манастир!
Накрая на света, от теб да се спася ...
да не обичам никога ...
А твойте груби ръце ... правеха ме щастлива.
Изглеждах красива, но вече не ...
Днес от красивата не виждам ни следа,
тук на ръба на лудостта ...
Ела и виж сега остатъка от мен
с шепа хапчета започва моя ден ...
Ела ме виж сега - ще се изплашиш, знай ...
след теб отрязах косата си докрай!
Ела и виж сега остатъка от мен
с шепа хапчета завършва моя ден ...
Боли ме тялото, душата няма мир ...
заради тебе отивам в манастир!
Накрая на света, от теб да се спася ...
да не обичам никога ... /3