Керанов:
Затворил съм си мозъка в буркан.
Не го използвам често, зимата ще го изям.
За мене няма лесно, няма ресто, има срам!
И често искам някой да убия,
да се скрия и да пея сам!
Ало, търся Поли Генова (?)
Научи ли тя таблицата за умножения и деления?
Ще практикува ли тя нови танци?
Колко още българи ще превърне в американци?
Знаеш ли колко ми се иска веднъж да поема риска,
да къртя яки кинти, да сложя цайси и ризка,
да бъда известен, да чукам някоя артистка,
и като я изпъдя, да ми дойдат журналиста триста,
да ме питат що съм кривнал пак от правилната писта,
да ги напсувам, да им пожелая прясна киста,
да им се скарам, че се бъркат все в моя живот,
но вътрешно да знам, че тва е поредния джакпот!
А всъщност си живея затворен в панелен блок,
нещо като моя Eight Mile Road.
Само че завит със болт, ще си остана за него,
защото някак си не мога да прекърша мойто его. (Тего-тего)
То е силно и голямо, не измама, а реалност,
и ме дърпа пак в калната ми яма.
Не е драма, но е някак просто доста драматично.
Тва, че нямам си цена, не трябва да звучи цинично,
щот такива като мене, дет не могат се продават,
трябва някъде, от нещо, някак си да преживяват!
А това, че съм избрал да бъде честен, драг и сър,
ме прави два милиона пъти от теб по-добър!
Припев:
Аз съм просто различен от теб. (От твоето правило - изключение)
Участвам в различен сюжет. (С неправилно и лошо поведение)
Аз съм просто различен от теб. (Тоест? Тоест някък не съм еднакъв)
Просто различен от теб. (Просто къв?)
Различен от теб.
Маната:
Американската мечта закачих я на стена,
взех лък и една стрела и я пронизах във тила!
„Нека бъде светлина“ - крещях на кървави петна,
за психопат помислиха ме и потънах в самота!
Аз мога да рисувам с думи тва, което жадувам,
а колко струвам, щом на принципи ваши робувам?
Не изкарах висше образование - не ти тряя, мани го!
Щом жената да пробие, тряя с устни хване го!
Не станах нито доктор, ни професор, ни физик.
Не получавах от мама, тате кинти, запечатани във плик.
Сърце - повдигам си живота, а не за шибан крик,
но имам лик на мисли, който ме държи все пак щастлив!
Аз не съм кукловод, а просто виждам конците.
Аз не съм и патриот, но съм българин, а вие спите.
Аз не съм тоя, който си опъва косите,
докато се чудя от лошите ли е или е от добрите!
И няма драма, сълзливата ти нощ.
Хлебарката във ъгъла, тя притежава мощ.
Във миг на слабост, прегазваш нея
и мислиш, щом сълзлив си, си героя, а тя злодея.
В очите кървави, завити стружки,
сами те сърбали за закусва своите дружки.
Магнити мърдали, въртят се без посока,
като слепец прострелян, дириш ти пророка!
Припев:
Аз съм просто различен от теб. (От твоето правило - изключение)
Участвам в различен сюжет. (С неправилно и лошо поведение)
Аз съм просто различен от теб. (Тоест? Тоест някък не съм еднакъв)
Просто различен от теб. (Просто къв?)
Различен от теб.