KingsizeСам в самота

Сам срещу всички , сам срещу света.
Чувствам се самотен ... направо ще откача.
Искам да реша всеки мой проблем.
Суетата във теб е образът във мен.
Ликът във огледалото ми се струва зелен
и така минава ден след ден.
Ден след ден часовникът отброява,
времето лети и напред продължава.
Лесно е да мразиш и трудно е да обичаш,
но трябва да премислиш,преди във някой да се вричаш.
Човек се ражда,другият умира
и този кръговрат никога не спира...
Сам в самотата не мога да издържа.
Кифлата ме приближава,странно чувство сега.
Сам в самотата изигран от съдбата,
на ръба съм самичък , а долу е тъмнината. /2/
Ще се побъркам,не издържам аз вече.
Не издържам,ще се побъркам човече.
Не знам защо се друсаш приятелю мой,
не знаеш ли колко са наркоманите на брой?
Защо все още се радваш на белия прах?
Защо и ти трябва да си един от тях?
Виж се човече,на парцал ти приличаш.
Виж,нямам приятели,след мен никой не тича.
Нямам приятели,нямам никой зад мен.
Сам в самотата чувствам се някак студен.
Вече умирам,прецакан съм от съдбата,
сам в самотата и болка в главата.
Джойнт след джойнт пушех ден след ден
и вече абсолютно всички са против мен.
Саската,аз няма да съм в рая.
Не зная,не зная защо това трябва да зная.
Всички ме мислят за лошото момче,
но трябва да знаете за майка ми съм дете.
Отново падам в пропастта-криминално проявен.
И благодаря на всички,които бяха със мен.
Усойна тишина , над града се спусна мрак.
Безпаричието ме води да пусна премия пак.
Сам в самотата не мога да издържа.
Кифлата ме приближава,странно чувство сега.
Сам в самотата изигран от съдбата,
на ръба съм самичък , а долу е тъмнината. /2/
Вече нямам приятели,вече съм сам.
Сам в самотата,седнал някъде там.
В мене продължава спокойна празнота.
Станно е чувството ,чувствам се сам на света.
Аз вървя по улиците с план за унищожение,
опустошение,сякаш от Господ опожарение.
Но трябва да знаете всичко е измама.
Искам да продължа напред,обаче изход няма.
Сам съм и се чувствам ужасно.
Вече съм сам и се чувствам нещастно.
Сам в самотата изолиран от света,
още една крачка и съм на ръба.
На ръба съм самичък ,а долу е тъмнината.
Опитах да се върна,смаза ме самотата.
Ден след ден дните отминават,
а приятелите всеки път ме предават.
Но защо си мислите,че на мене ми е лесно,
мислите си,че се чувствам отново чудесно.
Поглеждам се в огледалото-това не съм аз.
Ще се побъркам ,но пак нямам глас.
Тъмна е стаята , а аз съм във нея
и вече ще мисля как да оцелея...
Сам в самотата не мога да издържа.
Кифлата ме приближава,странно чувство сега.
Сам в самотата изигран от съдбата,
на ръба съм самичък , а долу е тъмнината. /2/