Полунощ е, пред входа на банката
шперцът стене във мойте ръце.
Две-три смели движения в сянката
и нахълтвам с туптящо сърце.
Още няколко метра до касата,
заглушавам спонтанния стон...
За да блесне жена ми сред масата
тя ще има палто от визон.
О-о-о-о, тя ще има палто от визон. (х4)
Спирам дъх пред купа от банкнотите,
грейва радост на мойто лице.
Колко дълго се лъгах във Тото-то!...
В миг усещам две силни ръце!
Със раирани дрехи в килията,
колко малко модерни са те,
аз не купих визон на любимата,
но дано тя ми носи „БТ“.
О-о-о-о, но дано тя ми носи „БТ“. (х2)