КонстантинМного позволих

Любовта ти бе измама,
за лъжите прошка няма,
но сърцето още ме боли.
Себе си дори забравих,
всичко аз за теб направих,
а пред други ти ме унижи. (х2)
Припев: (х2)
Много позволих,
много позволих.
Вярвах ти докрая,
чашата до дъно пих.
Аз душата ще заключа
и далеч ще хварля ключа.
Мъжката ми чест пробуди ти,
раната не заздравява и какво ли ми
остана щом не вярвам вече на жени. (х2)
Припев :(х4)