КонстантинТъжна луна

Tъжна луна.
Tъжна луна в мен боли,
сякаш без дъх твоите устни целувам,
душата ми върни, душата ми върни!
По пътя тръгна сама и тъжна,
пристанище от болка беше нощта,
така ми липсва твоята нежност,
oбречени сме двама в свят от тишина,
свят от тишина.
Като вятър във нощта, като в ледена мъгла
скита тъжна и сама любовта.
Тъжна луна в моите нощи изплува,
тъжна луна в мен боли,
сякаш без дъх твоите устни целувам,
(душата ми върни) х2 (х2)
Звънят в душата тъжни камбани,
ръцете ти ме милват само в съня.
Така ми липсваш във тишината,
върни се ти в моя (свят от самота) х2
Като вятър във нощта, като в ледена мъгла
скита тъжна и сама любовта.
Тъжна луна в моите нощи изплува,
тъжна луна в мен боли,
сякаш без дъх твоите устни целувам,
(душата ми върни) х2 (х2)
Като вятър във нощта, като в ледена мъгла
скита тъжна и сама любовта.
Тъжна луна.