КонстантинТвърде късно е

Нали за тебе случая приключен бях..
Много бързо думите ти хващат прах..
Как я карам питала си, чувам пак..
Назад не гледам, пътя ми не е на там!
Продължавам, по-добро ме чака, знам!
И за мен ако не плаче някой, знай:
аз също не плача!
Няма да удрям, няма да викам!
Въпреки всичко, ще се усмихвам!
В тази усмивка, точно се влюби!
Тя ще те кара да те боли!
Само с усмивка ще те съсипвам!
Искам да видя, как ще ти липсвам!
И като правя друга щастлива..
Ти ще си казваш: трябваше да съм аз...
Сърцето мое, няма да го сложа в лед!
И да чакам пак да бие то за теб!
Щом обичах, мога да обичам пак!
Назад не гледам, пътя ми не е на там!
Продължавам, по-добро ме чака, знам!
И за мен ако не плаче някой, знай:
аз също не плача!
Няма да удрям, няма да викам!
Въпреки всичко, ще се усмихвам!
В тази усмивка, точно се влюби!
Тя ще те кара да те боли!
Само с усмивка ще те съсипвам!
Искам да видя, как ще ти липсвам!
И като правя друга щастлива..
Ти ще си казваш: трябваше да съм аз...