Константин и Деси СлаваБолка в минути

Казват изплакваш най-много сълзи,
за сбъднатите молитви.
Мъжът железен без теб сега е,
камък, до пясък счупен!
Как съм молил Господ за любовта ти,
знаем, с него двамата!
Питам, и когато всичко се срути...
как да свикна с болката?!
И къде си, аз питам Бог,
да ми каже как да те забравя...
Да ми каже твоята любов,
как се преживява.
Ако знае, че не си за мен,
защо изобщо те направи моя?
И защо не каза просто "не",
щом за теб го моля?
И въпреки да знам, че свършва зле,
бих искал пак от Господ теб!
Да се откажа от теб ми казват,
да те лекувам с друга!
Приятели, а не ме познават,
друга - не съществува!
Час без теб е болка в минути...
Няма друга истина...
Питам, и когато всичко се срути...
как да свикна с болката?!
И къде си, аз питам Бог,
да ми каже как да те забравя...
Да ми каже твоята любов,
как се преживява.
Ако знае, че не си за мен,
защо изобщо те направи моя?
И защо не каза просто "не",
щом за теб го моля?
И въпреки да знам, че свършва зле,
бих искал пак от Господ теб!
Деси Слава:
В живота се влюбваш, до смърт един път, само!
Върни се, върни се - за края ми е рано!
След тебе, след тебе - сърце за никой нямам!
Умирам, не дишам, но пак не те забравям!
И къде си, аз питам Бог,
да ми каже как да те забравя...
Да ми каже твоята любов,
как се преживява.
Ако знае, че не си за мен,
защо изобщо те направи моя?
И защо не каза просто "не",
щом за теб го моля?
И въпреки да знам, че свършва зле,
бих искал пак от Господ теб!