Криско и СпенсНека съм сам

Криско:
Вече знам
нека да съм сам,
нека да съм сам,
нека да съм сам. (x2)
Не искам да страдаш, просто съм такъв.
Не мога да бъда с една и да съм щастлив.
..И да съм щастлив..и да съм щастлив. (х2)
Спенс:
На върха е студено, обикновено.
И самотно, определено.
Наистина ли искаш да усетиш това?
Внимавай кой път избираш за съдба.
Всички те гледат и те дърпат,
малките кучки направо превъртат.
Гледаш напред протегнати ръце
и повечето от тях ще са от сърце.
Но по-важни са тези, които
се радват явно и завиждат скрито,
защото те са близо до теб,
защото те те познават добре.
И си казват с какво той е различен,
с маниер неприличен, и с глас нетипичен.
И ако питам ще кажат във един глас
"Той не може да е по-напред от нас!".
И за това..
Криско:
Вече знам
нека да съм сам,
нека да съм сам,
нека да съм сам. (x2)
Не искам да страдаш, просто съм такъв.
Не мога да бъда с една и да съм щастлив.
..И да съм щастлив..и да съм щастлив. (х2)
Спенс:
[?] да си там се сливат дните.
Този живот е живот със орлите.
Аз искам на всяка цена
между мен и хората да няма стъклена стена.
И да мога да вървя изправен
във живота толкова неравен.
Виж се от високо, ще видиш бълха.
Върху купчина shit, това е върха.
Истината винаги е с две лица,
а истинските рими леки като перца.
Даже студиото да се обърне с микрофона надолу
пепел ще ям, но няма да се моля.
И се питам "На къде вървят?",
на които гласът и умът са на кръстопът.
От тебе да останат рими и звуци,
за мен неща легенди, а синове и внуци.
Криско:
И деня е малко мрачен, и ноща е по-студена.
Промених се аз, но ти остана непроменена. (х2)
Вече знам
нека да съм сам,
нека да съм сам,
нека да съм сам. (x4)