Kriso Malkiq (Крисо Малкия)Бях дете

Преди живеех тежко, а сега ме погледни..
Бях дете пораснах половината живот преминах със сълзи..
Във сърцата Thugz Life си остава завинаги.
Ръцете заледени, очите замъглени,
душа преследвана от сенки топли и студени.
Сега намира убежище дълбоко вътре в мен,
до скоро пленена от живота, а сега живее е плен.
Сега е момента колкото и да не искам решението да взема,
дали да продължа да живея или последен дъх да поема.
Изправен пред дилема, пред реалността солена..
Точно в този момент разбрах, че съдбата ми е решена.
И как да повярвам и как да се стегна,
когато няма копеле към кого ръка да протегна.
В някои гърди нямаше сърце, то бе елмаз,
и в тези гърди бях прелистван като капитан атлас.
Мъжете са научени чувства да не изпитват,
но бъдат ли забравени тогава просто умират.
Израстнах мълчаливо и тва ми беше детството,
но промених се вече хип-хопа беше средството.
[x2]
Преди живеех тежко, а сега ме погледни бях дете,
пораснах половината живот преминах със сълзи...
Във сърцата Thugz Life си остава завинаги.
Преди живеех тежко, а сега ме погледни бях дете,
пораснах половината живот преминах със сълзи..
Грешката ми беше, че вярвах прекалено много във хората.
Сега всичко бих дал да върна времето,
и да поправя всички грешки непростими.
Вечер преди да си легна си казах:
"Боже прости ми, помогни ми,
разбрах си миналото, разбрах какъв егоист бях,
но поне знам, че с приятели от сърце се смях.
Не съм богат, но не съм и беден по душа,
ще създада хиляди песни за безразличния ми живот".
Бях смел и още съм смел да ви кажа
истината, колкото и да боли.
Но Thugz Life си остава завинаги.
Thugz Life си остава завинаги.
Абсолютно всяко начало е тежко към миналото си.
Тогава щастливо обръщам се със слушай грешко,
разби приятелството и го замени с предателството.
Доказателството е сега неразбирателството..
И сякаш преминах през нов кръг в нов свят,
исках да се върна и тръгнах, но потънах в мрак...
Прекалено много вярвах и се прецаках,
болеше ме повярвай ми, във ъгъла буквално плаках,
защото виждах края на всичко онова, което
бяхме създали сами ръка за ръка.
Живота ми премина във мечти, но само разбити.
Яд ме е за шибаното студио, в което
бяхме скрити, за да пеем,
там където посрещахме предизвикателството да успеем.
Нашата мечта беше просто да си пеем,
и никой да не иска да ни пречи, когато
с максимален кеф се леем.
[x2]
Преди живеех тежко, а сега ме погледни бях дете,
пораснах половината живот преминах със сълзи...
Във сърцата Asileu Asile си остава завинаги.