Лили Иванова и Асен ГарговС вечна жажда

Ти все така ме тревожиш почти невъзможна любов – мечта.
Ти, като сянка невидима с мене вървиш в света.
Ти, като жажда париш в моето сърце.
Тръпнеш нежно в моите ръце – огнена, моя тайна.
Ти, недостъпно далечна, нетрайна и вечна живееш в мен.
Ти в нечии поглед изгряваш в един неочакван ден.
Но на живота в този луд, задъхан бяг
с теб аз се разминавам пак, любов – мечта.
Колко ли хора не виждат в този свят своята мечта.
Колко се разминават с нея и радостта.
Колко ли хора съвсем сами вървят, а до тях е тя.
Колко ли много страдат близо до любовта.
Колко ли хора не виждат в този свят своята мечта.
Колко се разминават с нея и радостта.
Колко ли хора съвсем сами вървят, а до тях е тя.
Колко се разминават …
Ти все така ме тревожиш почти невъзможна любов – мечта.
Ти, като сянка невидима с мене вървиш в света.
Ти, като жажда париш в моето сърце.
Тръпнеш нежно в моите ръце – огнена, моя тайна.
Ти в две очи непременно живееш до мене във този час.
Но най – невидим е всъщност човекът вървящ до нас.
И с вечна жажда във сърцата по света
търсим цял живот една мечта, една любов.
Колко ли хора не виждат в този свят своята мечта.
Колко се разминават с нея и радостта.
Колко ли хора съвсем сами вървят, а до тях е тя.
Колко ли много страдат близо до любовта.
Колко ли хора не виждат в този свят своята мечта.
Колко се разминават с нея и радостта.
Колко ли хора съвсем сами вървят, а до тях е тя.
Колко се разминават …