Лора Караджова и СантраУсещам още

Няма как за мен ти да си невидим,
прекалено истинско - за теб е безопасно.
Можем ли събитието да предвидим,
какво ще стане и на двама ни е ясно.
И без да гледам бъдещето, ти си смел,
без които вероятно бих изпаднала в делириум.
Толкова ли си личи, че се разтапям?
И как прочете мислите ми - ти си някъв медиум.
Не гледай така, все едно съм ти в ръцете вече.
Усети ме на сън - нося нежността на цвете.
Стъпвай на пръсти - нищо, че с теб сме гъсти.
Искаш ли, имаш ме, няма да мога да спра да си мисля за теб!
Усещам още аромата ти,
в кожата ми попива.
Не си ли до мен - си в главата ми,
слънчеви и топли вълни изпълват сетивата ми.
В момента в които те видя и останем сами.
Tе видя и останем сами.
Tе видя и останем сами.
Усещам аромата му по тялото си,
той ще носи още белези от нокти.
В камък превърнал е сърцето си,
но сънищата му сигурно са мокри.
Втренчен в мен - ще го заслепя,
за да не бъде засенчен.
Не е готов за мен,
но на моята любов ще бъде обречен.
Усещам още аромата ти,
в кожата ми попива.
Не си ли до мен - си в главата ми,
слънчеви и топли вълни изпълват сетивата ми.
В момента в които те видя и останем сами.
Tе видя и останем сами.
Tе видя и останем сами.
Ти в въздуха се носиш,
изпълваш същността ми.
Пазя те в мислите си,
още чувам гласа ти.