M.W.PВремето

Да имаш да взимаш в днешни дни си е лукс,
да станеш палячп въпрос на време и вкус.
Бях малък и объркан са голям и превъртам,
ядосвах се като хъркат,
са хъркам когато къркам.
Времето разделно краде от мен и теб,
и двамата по отделно ядем сол пием лед,
Компютъра ми взе очите,
машинката-косите,
мацките-детството,
а аз свивам под звездите.
Не съм нагъл просто искам т'ва което нямам,
и дали те мислят за тъпа не се и съмнявам.
Опасен си за т'ва често си ядеш шамарите,
клипчето ти във Vbox отново обра оскарите.
Смених палката с писалката и хвана ме носталгия,
колко много плачат и чакат за бой в България!
Подадеш им силикон, то ти отхапе ръката,
добре дошли в страната на аромата на мусаката!
Порастнахме и паснахме си с музиката,
пляснахме с ръце и музата удари ни през бузата.
Сняг се сипе на парцали в крайните квартали,
рапъри чертали кристали, раздавали награди.
Добре дошъл в квартала ми амиго,
само по-тихо,
когато ти не си във филма другите са на кино!
Харчим ли много или хвана ни криза,
хваща доволно или просто те изшиба?!
Кoгато обичам не с патката си,
както ти шматката си,
набивам ти спирачката си.
Нe вадя зайци, а пакети под шапката,
само истини в тетрадката,
има хляб в теб на трохата хапката.
Чакай са, успокой топката, допий си глътка,
оправи походката, вдигни си малко трътката!
К'во си я забил тая глава в земята лек?
Пари ли изтърва или си ходещия спек?
Братленце няма смисъл да си тровиш нервите,
когато живота не чака, а времето скъперник е.
Годините не спират пред червен светофар,
за това не ги хабя като интриги от клюкар!
Пуша понякога, сутрин, обед и вечер,
мечтая за живот като всеки човек да е вечен.
Нaучих се да бъда тежък, лек след малко хора,
защото много злоба се разхожда дали е от зора:
че няма лев за харчене, дали е кеф да плащаме,
научихме се да бачкаме докато кашляме.
Вечер сме шумни, сутринта сме гузни,
харчим суми за секунди, после сме гладни!