M.W.P и F.O. и ЧепикаНаучи ме

Поемам въздух за пореден път пред листа,
привет слюшателю, говори Fo, но не артиста.
Този път е различно, започвам по-откровенно,
и мисля, че е време да ме разбереш!
Душичката не се пере,
и въздуха не се яде.
Не го правя за пълни,
а за вдигнати ръце.
За отворени очи,
не за вкиснато лице.
И една усмивка да е,
но да бъде от сърце!
Дадох време и любов,
смисъл на един живот.
Хиляди страници мъка,
триумф и разкош.
Напуснах дома си, защо?
Стар да търся нов.
Когато всичко е пред мен,
аз имам нужда от едно!
Микрофон, аз хванах точно преди две години,
но от тогава до сега доста път беше изминат.
И без посока и на инат,
рисувах себе си, за да ме има.
Стува ли си питаш,
струва си само ако те бива!
Всеки носи своя кръст, моя е на CD,
думите са нож, нарисувани с моливи.
Ритъма е улица, улица без криви,
песента живот, живота който свири.
Музата не ме напуска,
правя т'ва което чувствам.
Му-зи-ка как с думите рисувам,
днес те гледам от върха,
утре в пръст на кода 0,
живота ми това е,
който иска нека чува!
Влече ли ме?!Не направо ме завлича лек,
коренно различен човек, още след първия rec.
Виждах в рима, обвини ме, че повярвах на мечта, а не причина,
начина е отговоря, да не нося въпроси!
Научи ме, да давам когато трябва да прося!
Научи ме, да вярвам когато е толкова просто!
Научи ме, да мълча, когато думите крещят!
И ще научиш, че света ти е далеч от моя свят!