M.W.P и HoodiniПътят нагоре

Спомените запази...
Каквото е било до тук си е,
сега е времето да продължа,
да гоня своите мечти.
Аз решавам, как времето е мое,
разказвам ти история за пътят ми нагоре!
Не отдавна се събудих от дълбок сън,
микрофона ми ме чака ето тук съм.
И няма да ме видиш отново да се моля,
никой на света не може да ми казва накъде да ходя!
Аз съм в твоя филм и ти си в моя,
днес си "главен", утре сменяме героя.
Пред завоя завоя, сякаш си забъркан в параноя,
днес си шибаш мацката, утре е на моя!
На мода сега е да тровиш с проблеми,
нямало кинти, брат, нямало и схеми.
Сек'ви шматки с ДНК аборигени,
срам те е да кажеш, че работиш нощни смени.
К'ви мечти бе кон с капаци,
мечтата ти е да имаш най-големите тъшаци!
И как да те взема на сериозно,
отвътре празно, но отвън луксозно.
Аз печеля войни, а ти се радваш на победа,
значи, че отгоре има кой да ме гледа,
забърквам кучката, щото тя ме загледа,
така, че брат потърси в нея проблема.
И не се опитвай да ме съдиш, к'ъв съм бил,
първо направи, но къде си се скрил?!
Hoodini сам решава колко е изпил,
колко мацки е забил, колко Mary е навил.
Пазя спомена, хубав или не,
приказка или поука винаги по две.
Не съм Лили Иванова, ник'ви ветрове,
стъпвам на земята и живота ме тресе!
Нагласи си будилника време е да ставаш,
колкото си взел толкова и тр'яя даваш.
Чакаш за момента, но времето отстъпи,
минало, бъдеще дните ни са скъпи...
Може би само музиката ми остана вярна,
beat-а в който се влюбих върху нея попадна.
За секунда видях сто години,
а ти вярваш, че живота се крие зад витрини!
Още се молиш на небето и вярваш,
че някой те гледа отгоре и от някого бягаш.
Загърбих думи негодни като скъсани струни,
най-долу на земята там се намира върхът ми.
Но падаш бавно върху лъжите си избледнели като теб,
в дни по-студени и от лед.
Имам 90 начина да оцелея без да дишам,
0 начина да оцелея без да пиша.
ТНС във вените, нов свят в очите,
решение на проблемите и нощ за дните.
Живот като шоу без осветена сцена,
ръце с които вдигам цялата Вселена.
Какъв е смисъла ако никой не търси такъв,
Земята се върти за пари изцапани с кръв.
Изморен да се събуждам от нужда за пушек,
за растения като опрян в главата ми спусък.
Изморен от вериги, които ме ограничават,
и празен джоб който нищо не обещава.