MADMATICЗа да разбереш

Добския:
Очите- абаносови, трапчинки- изострени
в личицето- чисто, като бебешко дупе!
Черти сякаш в рисунка рисувани
Съотношение рядко отразимо,
за което всеки мъж мечтае,
и под чаршафа пръста си хапе и дерзае
за момиченцето трудно уловимо.
Мираж- едно ниво недостижимо е,
когато си падат листата и зимата плахо почука на вратата
Като есен след лято
ще си отиде ако усети в очите лъжата.
Виж това е жената за която ти говорех.
И за половинка усмивка
ако трябва от стола и президента ше съборя!
Щото колко са смислените работи в живота?
За жалост поели сме с тебе предизвикателството
все да бъдем се в различна посока.
В отражение счупен, през призма, се виждам.
Ден след ден се подминаваме.
Аз дори не знам коя си,
а сякаш чувство чуждо приковава ме,
че от годни се познаваме!
И някак си след порива усещам хладнинката в душата
любов ли е тва или бъркам- припознавам се в поредна непозната?
Припев:
Не знаеш кво имаш!
Но явно трябва да го загубиш, за да разбереш,
колко трудно е да намираш.
И с човека насреща да се разбираш!
И с човека насреща да се разбираш
Хей момиченце, не знаеш кво имаш.
Но явно трябва да го загубиш за да разбереш,
колко трудно е да намираш.
И с човека насреща да се разбираш.
И с човека насреща да се разбираш
Madmatic:
1001 нощи, 1001 въпроси предизвикваш ги!
Заедно с бурята в мен идваш ли?
Пестелив съм да думи
Знаеш щастлив съм и без шум
и без 20 муцита пискащи около мене,
Хвърчащи салфетки, champagne плискащи- не!
Лежерно някво!
E модерно ясно. Ко?
Черно сякво.
Намествам се до тебе, такова,
става перверзно тясно!
Екстремно, знам!
Но ти 6 от тото си!
Пред нулата едното си!
В ръцете на Вишну- лотос си!
Магическа, без фокуси!
Кучката след теб се чудя как да пусна в леглото си!
И чувам стенене.
В горна степен сме!
Обиди си разменяме.
По-рано вечерта те питах
„С него ли, че с мене не?!”
Са пози сменяме!
Най-тежките забрани пак отменяме!
И ко праим?
Сякаш забравихме,
всеки път, като се чуем и се праиме!
Без да налучквам -
тва че срещнах теб
беше най-добара
и най-лошата ми случка –
Кучка!
Припев:
Не знаеш кво имаш!
Но явно трябва да го загубиш, за да разбереш,
колко трудно е да намираш.
И с човека насреща да се разбираш!
И с човека насреща да се разбираш
Хей момиченце, не знаеш кво имаш.
Но явно трябва да го загубиш за да разбереш,
колко трудно е да намираш.
И с човека насреща да се разбираш.
И с човека насреща да се разбираш
Добския:
Виж липсващата брънка остава си отново доверието.
И ние с тебе двамата, може да сме изключението!
Ако се уповаваме безрезервно на желанието,
на привличането.
Не знам за теб, но аз те искам така,
както малкото момченце плаче,
щом не му дават да си играе на любимата игра!
И как да ти го обясня, че
както и облечена да си,
с твоя естествен чар,
измежду другите жени оставаш най-добра!
Хайде позволи ми сега да се погрижа за теб,
както майка грижи се за собствените си деца!
И няма лъжа!
И знай, всичко си зависи от нас!
Плюс тва, имаш всичко от другата страна!
И с тия редове, изпращам хилядите поздрави
за всички, като тебе момиченца истински обичани,
от най-топлата част на своята душа!
От мен за теб- до най-желаната жена.
До най-желаната жена!
Припев:
Не знаеш кво имаш!
Но явно трябва да го загубиш, за да разбереш,
колко трудно е да намираш.
И с човека насреща да се разбираш!
И с човека насреща да се разбираш
Хей момиченце, не знаеш кво имаш.
Но явно трябва да го загубиш за да разбереш,
колко трудно е да намираш.
И с човека насреща да се разбираш.
И с човека насреща да се разбираш