Мариана КалчеваИзгубена

Някога в тъмното на нощта,сенки от крила,летят след мен.
Някой до мен всякаш върви,тихо ми шепне в мрака,
само звезди греят над мен.
- Изгубена,аз търся очите ти,сред море непознати очи.
- Изгубена,аз търся ръцете ти,сред море от студени ръце.
- Изгубена летя сред нищото като малка прашинка живот.
- Изгубена ще намеря ли смисъла да се боря с този живот.
Гледам към теб, ти се чу,но всъщност не си.
Около мен шумти листопад.
Знам,че вървя към пропастта сама ще полетя след любовта.
Някой протегна топла ръка,някой в мен се взря,
с твойте очи в моята душа.
- Изгубена,аз търся очите ти,сред море непознати очи.
- Изгубена,аз търся ръцете ти,сред море от студени ръце.
- Изгубена летя сред нищото като малка прашинка живот.
- Изгубена ще намеря ли смисъла да се боря с този живот.(х3)