MD BeddahВ минута на мълчание

Изгубен в лабиринта на собственото си съзнание,
тичам без посока в търсене на покаяние.
Минута на мълчание във ден на отчаяние,
как искам да намеря вече своето призвание.
Писна ми да тичам без посока, да се губя
като малко дете и да се чудя да се скубя във заблуда
не искам да живея по принуда,
боже, дай ми.. шанса да пребъда.
Искам като птица да се рея, на глас да пея и да се смея,
искам да лудея и да знам защо живея,
искам като слънце нечие сърце да сгрея..
Апък за нея.. Боже, как копнея..
Искам да намеря смисъла да продължа по пътя си..
напред да тичам, бъдещето да градя..
Да правя хиляди неща от сърце и душа,
без да съжалявам щом направя някоя тъпня..
Да, допускал съм и аз.. доста тъпи грешки,
но знам, че тъпите младежки грешки са човешки.
И колкото и да са тежки старите болежки,
със времето подменят се като стари дрешки..
Минало - заминало, в морето е удавено..
Зад гърба оставено, отдавна е забравено..
подправено, забързано, забавено, направено на филм.. (филм непознат...)
- Още от малък обичам да гледам филми. Гледал съм всякакви филми: комедии, екшъни, драми, психо-трилъри, ужаси.. Не знам.. Кефя се да гледам филми..
Майко, съжалявам за всеки път, когато съм те наранявал...
за всяка нощ, в която да спиш не съм ти давал...
за всеки път, когато бил съм гадна, долна твар...
ето майко виж.. сам удрям си шамар...
И нека ми се смеят, и нека да ме плюят,
но нека всички въздухари първо да ме чуят..
Зат'ва, че бях в АДА.. не съжалявам.
Миналото днес ме кара да се извисявам..
Кой е бил там бе, въздухари, гадни, долни?!
И кой днес.. прави траковете болни?!
Кой е този, който е здраво стъпил на земята,
чупи микрофоните и тресе тълпата..?!
Блясъкът е в очите ми, умът е във главата ми..
любовта в сърцето ми, а камъкът в ръката ми...
Каквото и да става, няма да спирам да се боря
и знам, някой ден ще пребъде мойта воля..
Заслепен от светлината, хванал Господ за ръката,
аз минавам през вратата, посредата на двата свята..
Сатаната ме дърпа за краката, иска ме в казана,
иска да изпържи моята душа необуздана..
Спасителят му казва да ме пуска и да бяга,
за да не извади онази, голямата тояга..
И да започне да го полага, както той полагаше мен,
във всяка една секунда, всяка минута, всеки ден..
Докато бях пътник, пътуващ по пътищата неведоми господни..
пътищата безводни, отъпкани безводни..
Пътища любими, светли и незабравими..
Прилежно осеяни с нещастия непоносими..
Боже Господи.. Кажи мии!
Защо?! Аз питам Защо?!
Дали компасът ще ни отведе във правилна посока,
където умът дълбок е, а душата е широка?!
И вятърът дали ще ни покаже радостта,
отнемайки нахално всяка капчица тъга??!
Кога ще стигнеме до там,
където няма болка, няма страх, няма срам?!
Където всички заедно ще бъдем едно цяло
и няма да воюваме за щяло и нещяло..
Кога ще дойде този ден, този, този светъл ден?!
Този ден, този, този светъл ден?!
Този ден, този ден обикновен,
когато светът ще бъде променен..?!
Дали ми пасва настроението, дори не зная..
Плод на въображението съм, но ще призная,
че колкото и да се лутам в търсене на РАЯ,
в очите на приятелите него ще позная..
И щом позная го, ще бъда винаги щастлив,
животът няма вече да е скучен, черен, сив..
И текстове ще пиша САМО с позитив мотив,
в ръката със молив ще се чувствам жив..