Lay beside me, tell me what they've done
Speak the words I wanna hear,
to make my demons run
The door is locked now, but it's opened
if you're true
If you can understand the me, then I can understand the you
Lay beside me, under wicked sky
Black of day, dark of night,
we share this paralyze
The door cracks open,
but there's no sun shining through
Black heart scarring darker still,
but there's no sun shining through
No, there's no sun shining through
No, there's no sun shining
What I've felt, what I've known
Turn the pages, turn to stone
Behind the door,
should I open it for you?
Yeah
What I've felt, what I've known
Sick and tired, I stand alone
Could you be there,
'cause I'm the one who waits for you
Or are you unforgiven too?
Come lay beside me,
this won't hurt I swear
She loves me not, she loves me still,
but she'll never love again
She lay beside me, but she'll be there when I'm gone
Black heart scarring darker still, but she'll be there when I'm gone
Yes she'll be there when I'm gone
Dead sure she'll be there
What I've felt, what I've known
Turn the pages, turn to stone
Behind the door,
should I open it for you?
What I've felt, what I've known
Sick and tired, I stand alone
Could you be there,
cause I'm the one who waits for you
Or are you unforgiven too?
Lay beside me, tell me what I've done
The door is closed, so are your eyes
But now I see the sun, now I see the sun
Yes, now I see it
What I've felt, what I've known
Turn the pages, turn to stone
Behind the door,
should I open it for you
What I've felt, what I've known
So sick and tired, I stand alone
Could you be there, cause I'm the one who waits
The one who waits for you
Oh, what I've felt, what I've known
Turn the pages, turn to stone
Behind the door,
should I open it for you
Oh, what I've felt
Oh, what I've known
I take this key
And I bury it in you
Because you're unforgiven too!
Never free
Never me
Because you're unforgiven too
MetallicaThe Unforgiven II
Добави в любими
3354
Докладвай видеото
Metallica - The Unforgiven II Текст
Докладвай текста
Metallica - The Unforgiven II Превод
Легни до мен, разкажи ми какво сториха.
Кажи това, което искам да чуя
за да прокудиш демоните ми
Заключен съм за света, но за теб ще се открия -
ако си истинска.
Ако успееш да ме разбереш, ще те разбера и аз.
Легни до мен, под тези грешни небеса.
Всред мрака на деня и
тъмнината на нощта ще споделим нашата забрава.
Вратата се пропуква и отваря...едвам.
Но светлина не ще проникне там.
А черното сърце все още е белязано с мътилка.
И светлина не ще проникне там.
Не, не ще проникне там.
Не, не ще проникне там.
Пр:
Каквото и да съм чувствал и някога знаел -
време е най-после страницата да обърна.
Затова сега стоя зад вратата тихомълком -
дали да я отворя и при тебе да се върна?
Каквото да съм чувствал и знаел до този ден -
сега стоя сам, болен, уморен.
Ще дойдеш ли на спирката на влака?
Защото аз съм този, който тебе чака.
Или и ти си също неопростена?
Ела, легни до мен,
кълна се – няма да те заболи.
Обича ли ме още или не – незнам,
но да обича пак тя няма никога, уви.
Тя лежи до мен, но ще дойде ден, когато ще замина.
И черното сърце пак ще е белязано с мътилка.
Да, тя ще дойде. Но чак когато си замина.
Сигурен до смърт съм, че ще бъде там.
Пр:
Каквото и да съм чувствал и някога знаел,
време е най-после страницата да обърна.
Затова сега стоя зад вратата тихомълком -
дали да я отворя и при тебе да се върна?
Каквото да съм чувствал и знаел до този ден-
сега стоя сам, болен, уморен.
Ще дойдеш ли на спирката на влака?
Защото аз съм този, който тебе чака.
Или и ти си също неопростена?
Легни до мен, кажи ми какво съм сторил.
Вратата все така затворена стои - тъй, както твоите очи.
Но сега най-после виждам слънце да блести.
Но сега най-после вижда
Каквото да съм чувствал и знаел до този ден-
обърни страницата, обърни страницата
Затова сега стоя зад вратата тихомълком -
дали да я отворя и при тебе да се върна?
Каквото да съм чувствал и знаел до този ден-
сега стоя сам, болен, уморен.
Ще дойдеш ли на спирката на влака?
Защото аз съм този, който тебе чака.
Каквото да съм чувствал и знаел до този ден-
обърни страницата, обърни страницата
Затова сега стоя зад вратата тихомълком -
дали да я отворя и при тебе да се върна?
Каквото да съм чувствал
Каквото да съм знаел
Вземам този ключ
и го заравям в теб.
Защото ти също си неопростена.
Никога свободен,
никога себе си.
Защото ти също си неопростена.
Докладвай превода Искам превод Добави преводКажи това, което искам да чуя
за да прокудиш демоните ми
Заключен съм за света, но за теб ще се открия -
ако си истинска.
Ако успееш да ме разбереш, ще те разбера и аз.
Легни до мен, под тези грешни небеса.
Всред мрака на деня и
тъмнината на нощта ще споделим нашата забрава.
Вратата се пропуква и отваря...едвам.
Но светлина не ще проникне там.
А черното сърце все още е белязано с мътилка.
И светлина не ще проникне там.
Не, не ще проникне там.
Не, не ще проникне там.
Пр:
Каквото и да съм чувствал и някога знаел -
време е най-после страницата да обърна.
Затова сега стоя зад вратата тихомълком -
дали да я отворя и при тебе да се върна?
Каквото да съм чувствал и знаел до този ден -
сега стоя сам, болен, уморен.
Ще дойдеш ли на спирката на влака?
Защото аз съм този, който тебе чака.
Или и ти си също неопростена?
Ела, легни до мен,
кълна се – няма да те заболи.
Обича ли ме още или не – незнам,
но да обича пак тя няма никога, уви.
Тя лежи до мен, но ще дойде ден, когато ще замина.
И черното сърце пак ще е белязано с мътилка.
Да, тя ще дойде. Но чак когато си замина.
Сигурен до смърт съм, че ще бъде там.
Пр:
Каквото и да съм чувствал и някога знаел,
време е най-после страницата да обърна.
Затова сега стоя зад вратата тихомълком -
дали да я отворя и при тебе да се върна?
Каквото да съм чувствал и знаел до този ден-
сега стоя сам, болен, уморен.
Ще дойдеш ли на спирката на влака?
Защото аз съм този, който тебе чака.
Или и ти си също неопростена?
Легни до мен, кажи ми какво съм сторил.
Вратата все така затворена стои - тъй, както твоите очи.
Но сега най-после виждам слънце да блести.
Но сега най-после вижда
Каквото да съм чувствал и знаел до този ден-
обърни страницата, обърни страницата
Затова сега стоя зад вратата тихомълком -
дали да я отворя и при тебе да се върна?
Каквото да съм чувствал и знаел до този ден-
сега стоя сам, болен, уморен.
Ще дойдеш ли на спирката на влака?
Защото аз съм този, който тебе чака.
Каквото да съм чувствал и знаел до този ден-
обърни страницата, обърни страницата
Затова сега стоя зад вратата тихомълком -
дали да я отворя и при тебе да се върна?
Каквото да съм чувствал
Каквото да съм знаел
Вземам този ключ
и го заравям в теб.
Защото ти също си неопростена.
Никога свободен,
никога себе си.
Защото ти също си неопростена.