Понякога, когато оставам сама,
започва да ме мъчи мисълта,
че живея в клетка без никаква врата.
Не мога да се махна, ни да вдигна ръка,
защото господарят е измислил това -
да стоя натясно срещу порцийка храна.
Друг път превъртяла от ужасен сън,
ставам от леглото и поглеждам навън,
да видя там ли си е всичко,
в комплекта както си стои.
Въздуха, небето, дървета и река
станали са черни, но това е от нощта,
о всичко си е тука - не съм ограбена аз.
Смахнати сме всички, а другите ги няма,
останали са малко и копаят пак.
Искат да прокарат мост над нищетата,
но трудно ще прескочат този мръсен ад.
Смахнати сме всички, а другите ги няма,
останали са малко и копаят пак.
Искат да прокарат мост над нищетата,
но трудно ще прескочат този мръсен ад.
Смахнати сме всички, а другите ги няма,
останали са малко и копаят пак.
Искат да прокарат мост над нищетата,
но трудно ще прескочат този мръсен ад.
Защо трябва да стоим натясно
някъде за порцийка храна? (x8)