На Дунава конете напоиха, понесени от огнения дух
и конската опашка там забиха войните на хана Аспарух.(x2)
На равна Мизия снагата дивна, огъна се под буйният им бяг
и чу се конски тропот до Балкана, отекваше до морският ни бряг.
Българийо, ти наша майко свята, неземен рай е твойта красота,
когато тихо легна в земята, с любов ще ме прегърне и пръстта.
Това е нашта слънчева Родина, с Тракия и с гордия Пирин,
на таз земя ний предани чеда сме, в сърцата си я носим до един.(x2)
Колко малко трябва за да знаем, България една е на света,
гранитен, че гърбът е на Балкана, на Добруджа звънлива песента.
Българийо, ти наша майко свята, неземен рай е твойта красота,
когато тихо легна в земята, с любов ще ме прегърне и пръстта.(x2)