Като опожарена нива съм след тебе
премина като огън.
Оттогава нито прошка, нито клетва
могат устата ми за тебе да продумат.
Бог да стори слънце да ми дойде
и да грееш въглището топли.
Вятъра да си в пепел ще се вдигне,
дъжд да дойдеш бурени ще литнат.
Да не идваш да забравиш ти за мене.
Ще ти дойда като сняг изчистен - тих и кротък,
в бели преспи ще затрупам раните предишни.
И пред Бога прошка ще ти искам.
Сняг да дойдеш ще се стопиш от мъка,
Бог прощава либе аз не мога.
Да не идваш да забравиш ти за мене.