Де се е чуло, видяло такова чудо голямо,
като ми Кольо и Злата с тяхната любов голяма.
Кольо на Злата думаше: "Злато ле, любе Злато ле,
каква е таз любов голяма, всеки ден по-силна става."
Припев:
Е-е, ти си ми на сърце, е-е, мило ми любе ле.
а-а, любов голяма, а-а, два бели гълъба.
Вдигна ли сватба голяма, по мерак взели се двама,
от душа дом са градили и с любов рожби любили.
Дарил ги Господ с имане, с дечица Койчо и Радина,
още ги щедро дарявал с другари, цяла дружина.
Припев:
Прочу се рода голяма, кога се празник задава,
пеят, играят с дружина, най-напред Кольо и Златина.
Цяла година не спират, рамо до рамо на нива,
хора и вяра почитат, и тя ги всички обича.
Припев: