Finally the hills are without eyes
They are tired of painting
a dead man's face red
With their own blood
They used to love
having so much to lose
Blink your eyes just once
and see everything in ruins
Did you ever hear what I told you?
Did you ever read what I wrote you?
Did you ever listen to what we played?
Did you ever let in what the world said?
Did we get this far just to feel your hate?
Did we play to become only pawns in the game?
How blind can you be, don't you see?
You chose the long road, but we'll be waiting
Bye bye, beautiful...
Jacob's ghost for the girl in white
Blindfold for the blind
Dead Siblings walking the dying earth
Noose around a choking heart
Eternity torn apart
So toll now the funeral bells
"I need to die to feel alive"
Did you ever hear what I told you?
Did you ever read what I wrote you?
Did you ever listen to what we played?
Did you ever let in what the world said?
Did we get this far just to feel your hate?
Did we play to become only pawns in the game?
How blind can you be, don't you see?
You chose the long road, but we'll be waiting
Bye bye, beautiful...
It’s not the tree that forsakes the flower
But the flower that forsakes the tree
Someday I’ll learn to love these scars
Still fresh from the red-hot blade of your words
...How blind can you be, don’t you see...
...that the gambler lost all he does not have...
Did you ever hear what I told you?
Did you ever read what I wrote you?
Did you ever listen to what we played?
Did you ever let in what the words said?
Did we get this far just to feel your hate?
Did we play to become only pawns in the game?
How blind can you be, don’t you see?
You chose the long road but we’ll be waiting
Bye bye, beautiful
Bye bye, beautiful
Bye bye, beautiful
Bye, bye, bye, bye.
NightwishBye, Bye Beautiful
Добави в любими
616
Докладвай видеото
Nightwish - Bye, Bye Beautiful Текст
Докладвай текста
Nightwish - Bye, Bye Beautiful Превод
Най-сетне хълмовете са без очи
уморени са от живопис
мъртъв мъж с лице почервеняло
от собствената му кръв
Използвахме, за да обичаме
Имайки толкова много за губене
Поне веднъж затвори очи
И виж всичката развалина
Чу ли някога какво ти казвах?
Прочете ли някога какво ти пишех?
Чу ли някога какво изсвирихме?
Заслуша ли се някога какво казва светът?
Постигнахме всичко това, само за да почувстваме твоята омраза ли?
Свирехме само, за да се превърнем в пионки в тази игра ли?
Колко сляпа можеш да бъдеш? Не виждаш ли?
Ти избра дългия път, но ние ще те чакаме
Сбогом, красавице!
Духът на Якоб за момичето в бяло
За заслепените братя и сестри
Ходещи по мъртвата земя
Уловили наоколо едно задушаващо се сърце
Вечно плачещо някъде отстрани
Забавило темпото си извън погребания звън
Нуждая се да умра, за да се почувствам жив"
Чу ли някога какво ти казвах?
Прочете ли някога какво ти пишех?
Чу ли някога какво изсвирихме?
Заслуша ли се някога какво казва светът?
Постигнахме всичко това, само за да почувстваме твоята омраза ли?
Свирехме само, за да се превърнем в пионки в тази игра ли?
Колко сляпа можеш да бъдеш? Не виждаш ли?
Ти избра дългия път, но ние ще те чакаме
Сбогом, красавице!
Не е дърво, забравящо цветята
А цветя забравящи дървото
Някой ден ще се науча да обичам тези белези
Още свежи от горещо червеното острие на твоите думи
...Колко сляпа можеш да бъдеш? Не виждаш ли?
...Комарджията загуби всичко, което не е имал
Чу ли някога какво ти казвах?
Прочете ли някога какво ти пишех?
Чу ли някога какво изсвирихме?
Заслуша ли се някога какво казва светът?
Постигнахме всичко това, само за да почувстваме твоята омраза ли?
Свирехме само, за да се превърнем в пионки в тази игра ли?
Колко сляпа можеш да бъдеш? Не виждаш ли?
Ти избра дългия път, но ние ще те чакаме
Сбогом, красавице!
Сбогом, красавице!
Сбогом, красавице!
Сбогом, Сбогом!
Докладвай превода Искам превод Добави преводуморени са от живопис
мъртъв мъж с лице почервеняло
от собствената му кръв
Използвахме, за да обичаме
Имайки толкова много за губене
Поне веднъж затвори очи
И виж всичката развалина
Чу ли някога какво ти казвах?
Прочете ли някога какво ти пишех?
Чу ли някога какво изсвирихме?
Заслуша ли се някога какво казва светът?
Постигнахме всичко това, само за да почувстваме твоята омраза ли?
Свирехме само, за да се превърнем в пионки в тази игра ли?
Колко сляпа можеш да бъдеш? Не виждаш ли?
Ти избра дългия път, но ние ще те чакаме
Сбогом, красавице!
Духът на Якоб за момичето в бяло
За заслепените братя и сестри
Ходещи по мъртвата земя
Уловили наоколо едно задушаващо се сърце
Вечно плачещо някъде отстрани
Забавило темпото си извън погребания звън
Нуждая се да умра, за да се почувствам жив"
Чу ли някога какво ти казвах?
Прочете ли някога какво ти пишех?
Чу ли някога какво изсвирихме?
Заслуша ли се някога какво казва светът?
Постигнахме всичко това, само за да почувстваме твоята омраза ли?
Свирехме само, за да се превърнем в пионки в тази игра ли?
Колко сляпа можеш да бъдеш? Не виждаш ли?
Ти избра дългия път, но ние ще те чакаме
Сбогом, красавице!
Не е дърво, забравящо цветята
А цветя забравящи дървото
Някой ден ще се науча да обичам тези белези
Още свежи от горещо червеното острие на твоите думи
...Колко сляпа можеш да бъдеш? Не виждаш ли?
...Комарджията загуби всичко, което не е имал
Чу ли някога какво ти казвах?
Прочете ли някога какво ти пишех?
Чу ли някога какво изсвирихме?
Заслуша ли се някога какво казва светът?
Постигнахме всичко това, само за да почувстваме твоята омраза ли?
Свирехме само, за да се превърнем в пионки в тази игра ли?
Колко сляпа можеш да бъдеш? Не виждаш ли?
Ти избра дългия път, но ние ще те чакаме
Сбогом, красавице!
Сбогом, красавице!
Сбогом, красавице!
Сбогом, Сбогом!