An old man by a sea shore at the end of day
Gazes the horizon with sea winds in his face.
Tempest-tossed island, seasons all the same.
Anchorage unpainted and a ship without a name.
Sea without a shore for the vanished one unheard
He lightens the beacon, light at the end of world.
Showing the way, lighting hope in their hearts,
The ones and their travels homeward from afar.
[Chorus:]
This is for long-forgotten light
at the end of the world.
Horizon's crying
the tears he left behind long ago.
The albatross is flying, making him daydream
The time before he became - one of the world`s unseen
Princess in the tower, children in the fields -
Life gave him it all: an island of the universe.
Now his love`s a memory, a ghost in the fog.
He sets the sails one last time saying farewell to the world.
Anchor to the water, seabed far below,
Grass still in his feet and a smile beneath his brow.
[Chorus x2]
[Chorus:]
This is for long-forgotten light
at the end of the world.
Horizon's crying
the tears he left behind long ago.
NightwishThe Islander
Добави в любими
427
Докладвай видеото
Nightwish - The Islander Текст
Докладвай текста
Nightwish - The Islander Превод
Oстровитянинът
Възрастен мъж до плажа в края на деня
Взиращ се в хоризонта,а морските ветрове духат в лицето му
Захвърлен от бурята на остров с едни и същи сезони.
Котва небоядисана и кораб без име
Море, без суша , за прогонения и нечут.
Той осветява фарът , светлина на края на света
Показвайки пътя, запалвайки надежда в сърцата
На тези , които пътуват къмот далеч към дома.
Това е отдавна забравена
Светлина на края на света.
Хоризонтът плаче
Със сълзите, които той е оставил много отдавна.
Албатросът лети, създава неговите мечти.
За времето, преди да стане един от невидимите за света
Принцеса в кулата, деца в полята
Животът му даде всичко –остров от вселената.
Сега любовта му е спомен –призрак в мъглата
Той опъва платната за последен пут , казвайки сбогом на света
Котвата към водата, към морското дъно надолу
тревата все още е под краката му ,пясъкът се усмихва под челото ми
Това е отдавна забравена
Светлина на края на света
Хоризонтът плаче
Със сълзите , които той е оставил много отдавна
Толкова отдавна...
Докладвай превода Искам превод Добави преводВъзрастен мъж до плажа в края на деня
Взиращ се в хоризонта,а морските ветрове духат в лицето му
Захвърлен от бурята на остров с едни и същи сезони.
Котва небоядисана и кораб без име
Море, без суша , за прогонения и нечут.
Той осветява фарът , светлина на края на света
Показвайки пътя, запалвайки надежда в сърцата
На тези , които пътуват къмот далеч към дома.
Това е отдавна забравена
Светлина на края на света.
Хоризонтът плаче
Със сълзите, които той е оставил много отдавна.
Албатросът лети, създава неговите мечти.
За времето, преди да стане един от невидимите за света
Принцеса в кулата, деца в полята
Животът му даде всичко –остров от вселената.
Сега любовта му е спомен –призрак в мъглата
Той опъва платната за последен пут , казвайки сбогом на света
Котвата към водата, към морското дъно надолу
тревата все още е под краката му ,пясъкът се усмихва под челото ми
Това е отдавна забравена
Светлина на края на света
Хоризонтът плаче
Със сълзите , които той е оставил много отдавна
Толкова отдавна...