[Part 1: White Lands Of Empathica]
The end.
The songwriter’s dead.
The blade fell upon him
Taking him to the white lands
of empathica,
of innocence
Empathica
Innocence
[Part 2: Home]
The dreamer and the wine
Poet without a rhyme
A widow writer torn apart by chains of Hell
One last perfect verse
It's still the same old song
Oh Christ, how I hate what I have become
Take me home
[Chorus:]
Get away, run away, fly away
Lead me astray to dreamer’s hideaway
I cannot cry ’cause the shoulder cries more
I cannot die, I, a whore for this cold world
Forgive me,
I have but two faces
One for the world,
One for God,
save me
I cannot cry ’cause the shoulder cries more
I cannot die, I, a whore for this cold world
My home was there and then, those meadows of heaven
Adventure-filled days
One with every smiling face
Please, no more words
Thoughts from a severed head
No more praise,
Tell me once my heart goes right
Take me home
[Chorus]
[Part 3: The Pacific]
Sparkle my scenery
With Turquoise waterfall
With beauty underneath
The ever free
Tuck me in beneath the blue
Beneath the Pain,
Beneath the rain
Goodnight kiss for a child in time
Swaying blade my lullaby
On the shore we sat and hoped
Under the same pale moon
Whose guiding light chose you,
Chose you all
"I’m afraid, I'm so afraid.
being raped, again and again, and again
I know I will die alone
but loved.
You live long enough to hear the sounds of guns,
Long enough to find yourself screaming every night,
Live long enough to see your friends betray you.
For years I've been strapped unto this altar.
Now I only have three minutes and counting.
I just wish the tide would catch me first and give me
a death I always longed for."
[Part 4: Dark Passion Play]
2nd robber to the right of Christ
Cut in half - infanticide
The world will rejoice today
As the crows feast on the rotting poet
Everyone must bury their own
No pack to bury the heart of stone
Now he`s home in hell, serves him well
Slain by the bell, tolling for his farewell
The morning dawned upon his altar
Remains of the dark passion play
Performed by his friends without shame
Spitting on his grave as they came
[Chorus]
"Today, in the year of our Lord, 2005
Tuomas was called from the cares of the world
He stopped crying at the end of each beautiful day.
The music he wrote had too long been without silence.
He was found naked and dead,
With a smile in his face, a pen and 1000 pages of erased text."
Save me
[Part 5: Mother And Father]
Be still, my son
You`re home
Oh when did you become so cold?
The blade will keep on descending
All you need is to feel my love
Search for beauty, find your shore
Try to save them all, bleed no more
You have such oceans within
In the end, I will always love you
The beginning.
NightwishThe Poet and The Pendulum
Добави в любими
151
Докладвай видеото
Nightwish - The Poet and The Pendulum Текст
Докладвай текста
Nightwish - The Poet and The Pendulum Превод
[Част 1: Белите земи на Емпатика]
Краят
Авторът на песни е мъртъв
Острието падна на него
Завеждайки го да белите земи
на емпатика
на невинността
Емпатика
Невинността
[Част 2: Дом]
Мечтателят и виното
Поет без рима
Вдовицата бе разкъсана на парчета от веригите на Ада
Последна перфектна версия
Все същата стара песен
О Христос, как мразя това, в което се превърнах
Заведи ме вкъщи
[Припев:]
Махни се, избягай, отлети
Подмамеха ме към леговището на мечтателят
Не мога да плача, защото рамото плаче повече
Не мога да умра, аз- една курва за този студен свят
Прости ми
Имам две лица
Едно за свтът
Едно за Бог
Спаси ме
Не мога да плача, защото рамото плаче повече
Не мога да умра, аз- една курва за този студен свят
Моят дом бе там и тогава тези градини на Рая
Пълни приключенски дни
Един със усмухнато лице
Моля те, без повече думи
Мислите на една отрязана глава
Без повече хвалби
Кажи ми веднъж как да постъпи сърцето ми, за да е правилно
Заведи ме вкъщи
[Припев]
[Част 3: Миролюбивият]
Блясъкът е моята природа
С Тюркоазен водопад
С красота отдолу
Завинаги свободно
Прегъни ме под синьото
Под болката
Под дъждът
Целувка за лека нощ, за детето от времето
Владее острието за преспивната ми песен
На брега стояхме и се надявахме
Под същата бледа луна
Чия пътеводна светлина избра
Избери си всичките
"Страх ме е, толкова ме е страх
Изнасилване, отново и отново, и отново
Знам, че ще умра сама
Но влюбен
Ти живя достатъчно дълго без да чуеш звукът на пистолети
Достатъчно дълго преди да откриеш как крещиш всяка нощ
Живя достатъчно дълго преди да видиш как те предават приятели
От години бях закъсал на този олтар
Сега имам само три минути и преброяване
Просто искам течението, което ще ме хване първо и да ми даде
смъртта, която желая от дълго време."
[Част 4: Тъмната Страст На Пиесата]
2-ри разбойник за правата на Христос
Намали на половина детето-убиец
Светът днес ще се веселей
Както гарваните на празника на гниещият поет
Всеки трябва да погребе собствеността си
Няма пакет, в който да погребеш сърцето си от камък
Сега той си е вкъщи в Ада, което му служи добре
Убити от звънец, койот таксува неговото сбогуване
Утрото залезе със олтара му
Останките от тъмната страст на пиесата
Са превърнати в негови приятели без срам
Плюещи на гроба му, както те дойдоха
[Припев]
"Днес, в годината на нашият Господар, 2005
Туомас бе повикан от грижите на светът
Той спря да плаче чак накрая на един хубав ден.
Музиката, която беше написал бе твърде дълго мълчалива
Той беше открит беззащитен и мъртъв
Със усмивка на лицето си, химикалка и 1000 страници от
изтрит текст"
Спаси ме
[Част 5: Майка и Баща]
Бъде все още мой син
Ти си вкъщи
О, кога стана толкова студен?
Острието ще продължи да се снижава
Трябва да почустваш любовта ми
В търсене на красота, намери своя бряг
Опита се да ги спасиш всичките, спри да кървиш
Имаш такива океани
В краят, аз винаги ще те обичам
Началото.
Докладвай превода Искам превод Добави преводКраят
Авторът на песни е мъртъв
Острието падна на него
Завеждайки го да белите земи
на емпатика
на невинността
Емпатика
Невинността
[Част 2: Дом]
Мечтателят и виното
Поет без рима
Вдовицата бе разкъсана на парчета от веригите на Ада
Последна перфектна версия
Все същата стара песен
О Христос, как мразя това, в което се превърнах
Заведи ме вкъщи
[Припев:]
Махни се, избягай, отлети
Подмамеха ме към леговището на мечтателят
Не мога да плача, защото рамото плаче повече
Не мога да умра, аз- една курва за този студен свят
Прости ми
Имам две лица
Едно за свтът
Едно за Бог
Спаси ме
Не мога да плача, защото рамото плаче повече
Не мога да умра, аз- една курва за този студен свят
Моят дом бе там и тогава тези градини на Рая
Пълни приключенски дни
Един със усмухнато лице
Моля те, без повече думи
Мислите на една отрязана глава
Без повече хвалби
Кажи ми веднъж как да постъпи сърцето ми, за да е правилно
Заведи ме вкъщи
[Припев]
[Част 3: Миролюбивият]
Блясъкът е моята природа
С Тюркоазен водопад
С красота отдолу
Завинаги свободно
Прегъни ме под синьото
Под болката
Под дъждът
Целувка за лека нощ, за детето от времето
Владее острието за преспивната ми песен
На брега стояхме и се надявахме
Под същата бледа луна
Чия пътеводна светлина избра
Избери си всичките
"Страх ме е, толкова ме е страх
Изнасилване, отново и отново, и отново
Знам, че ще умра сама
Но влюбен
Ти живя достатъчно дълго без да чуеш звукът на пистолети
Достатъчно дълго преди да откриеш как крещиш всяка нощ
Живя достатъчно дълго преди да видиш как те предават приятели
От години бях закъсал на този олтар
Сега имам само три минути и преброяване
Просто искам течението, което ще ме хване първо и да ми даде
смъртта, която желая от дълго време."
[Част 4: Тъмната Страст На Пиесата]
2-ри разбойник за правата на Христос
Намали на половина детето-убиец
Светът днес ще се веселей
Както гарваните на празника на гниещият поет
Всеки трябва да погребе собствеността си
Няма пакет, в който да погребеш сърцето си от камък
Сега той си е вкъщи в Ада, което му служи добре
Убити от звънец, койот таксува неговото сбогуване
Утрото залезе със олтара му
Останките от тъмната страст на пиесата
Са превърнати в негови приятели без срам
Плюещи на гроба му, както те дойдоха
[Припев]
"Днес, в годината на нашият Господар, 2005
Туомас бе повикан от грижите на светът
Той спря да плаче чак накрая на един хубав ден.
Музиката, която беше написал бе твърде дълго мълчалива
Той беше открит беззащитен и мъртъв
Със усмивка на лицето си, химикалка и 1000 страници от
изтрит текст"
Спаси ме
[Част 5: Майка и Баща]
Бъде все още мой син
Ти си вкъщи
О, кога стана толкова студен?
Острието ще продължи да се снижава
Трябва да почустваш любовта ми
В търсене на красота, намери своя бряг
Опита се да ги спасиш всичките, спри да кървиш
Имаш такива океани
В краят, аз винаги ще те обичам
Началото.