Where were you when I was burned and broken
While the days slipped by from my window watching
And where were you when I was hurt and I was helpless
Because the things you say and the things you do surround me
While you were hanging yourself on someone else's words
Dying to believe in what you heard
I was staring straight into the shining sun
Lost in thought and lost in time
While the seeds of life and the seeds of change were planted
Outside the rain fell dark and slow
While I pondered on this dangerous but irresistible pastime
I took a heavenly ride through our silence
I knew the moment had arrived
For killing the past and coming back to life
I took a heavenly ride through our silence
I knew the waiting had begun
And I headed straight..into the shining sun
Pink FloydComing Back to Life
Добави в любими
1218
Докладвай видеото
Pink Floyd - Coming Back to Life Текст
Докладвай текста
Pink Floyd - Coming Back to Life Превод
Къде беше ти, когато бях изгорен и смазан.
Докато дните минаваха, гледайки през моя прозорец.
Къде беше ти, когато бях наранен и безпомощен,
защото думите, които казваш и нещата, които правиш ме обкръжават.
Докато се захласваше по нечии други думи,
умирайки да вярваш в това, което си чул.
Аз гледах право в сияещото слънце.
Загубен в мисли и загубен във време,
докато семето на живота и семето на промяната бяха засадени.
Навън дъжда валеше мрачно и бавно,
докато размишлявах над над това опасно, но неустоимо забавление
и реейки се в тази небесна тишина
разбрах, че моментът е настъпил -
да убия миналото и да се върна към живота.
Аз се реех в нашата небесна тишина.
Знаех, че чакането започва
и се устремих напред... към сияещото слънце.
Докладвай превода Искам превод Добави преводДокато дните минаваха, гледайки през моя прозорец.
Къде беше ти, когато бях наранен и безпомощен,
защото думите, които казваш и нещата, които правиш ме обкръжават.
Докато се захласваше по нечии други думи,
умирайки да вярваш в това, което си чул.
Аз гледах право в сияещото слънце.
Загубен в мисли и загубен във време,
докато семето на живота и семето на промяната бяха засадени.
Навън дъжда валеше мрачно и бавно,
докато размишлявах над над това опасно, но неустоимо забавление
и реейки се в тази небесна тишина
разбрах, че моментът е настъпил -
да убия миналото и да се върна към живота.
Аз се реех в нашата небесна тишина.
Знаех, че чакането започва
и се устремих напред... към сияещото слънце.