Ангел небесен при мен долетя, с любовна стрела ме докосна,
с твоите очи ме прониза в нощта, сърцето ми в миг омагьоса.
И сред олтар от цветя дума за вярност ми обеща,
и ме обрече на любовта, ала незнайно де отлетя.
Припев:
С дума за вярност ти ми се врече,
пръстен за обич с любов ми дари.
Клетва ми даде, но си далече,
капят сълзите от мойте очи.
Ревност гори ме, мъка топи ме, рана в мен боли.
Сняг в душата ми черен вали и в мрамор студен я превръща,
търси сърцето ми твойте следи и тъжно при мен се завръща.
Може би сън е това, може би само лоша шега,
пръстена златен стискам в ръка, той ще те върне при мене сега.
Припев:
Ревност гори ме, мъка топи ме, рана в мен боли.(х2)