ПреславаДума за вярност

Ангел небесен при мен долетя,
с любовна стрела ме докосна.
С твойте очи ме прониза в ноща
сърцето ми в миг омагьоса.
И сред олтар от цветя
дума за вярност ми обеща.
И ме обрече на любовта,
ала незнайно де отлетя.
С дума за вярност ти ми се врече,
пръстен за обич с любов ми дари.
Клетва ми даде, но си далече,
капят сълзите от мойте очи.
Ревност гори ме, мъка топи ме,
рана във мен боли...
Сняг във душата ми черен вали
и в мрамор студен я превръща.
Търси сърцето ми твойте следи
и тъжно при мен се завръща.
Може би сън е това,
може би само лоша шега.
Пръстена златен стискам в ръка,
той ще те върне при мене сега.
С дума за вярност ти ми се врече,
пръстен за обич с любов ми дари.
Клетва ми даде, но си далече,
капят сълзите от мойте очи.
Ревност гори ме, мъка топи ме,
рана във мен боли... (х2)