Там с месеци спя в другата стая, не до теб,
вместо с кафе, будиш ме пак с фалшивото "искам да си до мен".
Този студ не е вън, а вътре в нас,
но мълча всеки път, вместо да го извикам на глас.
Припев:
Право в очите хвърлям ти лъжите, от любов преглъщани,
казваш много чаши пак съм наредила, двойно повече за теб изпих.
Право в очите връщам ти сълзите, не позна, не ослепях,
малко ли ти беше толкова години, че завинаги за теб ги пропилях.
Пак питаш защо ставам студена всяка нощ,
всичко в мен е просто едно огледало на тази мъртва любов.
Но този студ не е вън, а вътре в нас
и мълча всеки път, вместо да го извикам на глас.
Припев:
И мълча всеки път, вместо да го извикам на глас.
Припев: