Qvkata DlgКатрани

Бях просто дете недокосван от пороци
в главата ми бяха игри, девойки и уроци.
Тринадесет годишен, схемата бе идеална.
Дойде и моят ред една цигарчица да пална.
Жална ми майка не знаех какво ме чака
любовта ми към тютюна ме целуна като сврака.
Давах лев и двайсе, за да вкарам дим във дроба
при положение, че съм с един Паисий в джоба.
Дроба ми бе във рани от черните катрани.
Какви закуски в даскало, бе, фасчето ме храни.
На ден изпушвах повече от кутия,
от тия Виктори супер заглаждат, като ютия.
Ама в тая немотия, вадеше и много муфтене
и не след дълго вие скръндзи такива оплюхте ме.
Ама мене не ме болеше.
Яжо за цигара винаги учтиво молеше.
На колко ли от вас им беше дошло до гуша
да им казвам "Найш кво бе? Остави малко да пуша."?
Многократно съм палил цигара на обратно
и съм губил щастието да я вкуся безвъзвратно.
Веднъж не пуших четри дни и Яжо се преви.
Обожавам да дърпам и не говоря за треви.
Точно за това сега сърцето ми се пръска,
щото скъсах цигарите след седем-годишна връзка.
Тва беше постъпка дръзка и лошо си изпатих,
като смисъла в живота ми по дяволите пратих.
Всичко се обезсмисли, ставам и се чудя,
какво да правя всяка сутрин, като се събудя?
Не ми помагат дъвки и на съвети слушането.
Чекиите омръзват, но не тютюнопушенето.
Не ти се ходи по барчета да сърбаш кафета,
ебал съм го предавам се, предавам таз щафета
Някак си сдържах и един ден по здрач
Додоха всички и се обявих за непушач.
Така две години пуста орисия,
почнах да паля цигари, като се напия.
Не бива да се пуши, но забравих всички доводи.
Исках да опъвам и само си търсех поводи.
Сега съм на ръба и съвестта ми не ме слуша.
Приятели мои молете се да не пропуша.