Random и ZlatoСветлина

[Ando]
Нека се обърна малко и започна от начало,
преди виждах парчета от пъзел,а сега всичко цяло.
Стоях,вървях,но сякаш от нищо не бях доволен,
все се държах,не ревах,дори се мислех за психо-болен.
Бях спрял да се боря,пред всичко се навеждах,
в най-шарения свят друго,освен сиво,не съглеждах.
Сякаш вярвах,че всичко само ще си премине,
докато не догоних слънцето и му казах "с теб вземи ме"
Търсех светлина срещу себе си да се опълчвам,
за тези,които сега търсят,се опитвам да излъчвам.
И това не е само на съзнанието ми плод,
аз не създавам просто звуци,братко,аз създавам живот.
Но как да променим света,кажи,като сме само пешки,
как да твърдя,че съм горд рапър,щом ме срещат с насмешки.
Тръгнал съм по път,способен да ме направи развалина,
но аз преследвам една мечта - да бъда светлина.
Помня всеки ден прекаран скитайки без цел,
милиони часове в които съм живял жив-умрял,
Сега съм благодарен дори за всички тези дни сиви,
те ме подготвиха да обичам сегашните си мотиви.
И сигурно се питаш защо се занимавам,
нагледах се на примери какъв не искам да ставам.
Толкова години и дни с обкръжие от различни хора,
с лош късмет можех сега да кандидатствам за затвора.
И си мисля,вървейки по някакъв подлез,
можех да бъда антипода на моя светъл образ
за следване,но ние не бягаме,а преследваме,
и привидно изоставайки почти във всеки момент напредваме.
И знам пътя си,поне в ден днешен,
просто опитвам да съм добър,не се правя на безгрешен.
Ще продължавам да опитвам да се развивам на двойно,
имам само един живот и искам да го живея достойно !
Припев :
Вдигам глава от калта
край на живота в мъгла
Вдигам глава от калта
търся , искам светлина
[Rado]
Имаше време ,в което бях крехък като сламка
Грозна картинка с изпочупена рамка
Обръщайки се назад все още зървам своята сянка
Гордея се , че се събудих от вечната си дрямка
Поглеждайки назад в своя собствен архив
Не винаги духът ми бил е толкова жив
Имаше време , когато бях към всичко податлив
А света ми се струваше крив , сив и мъглив.
Като безформен пластелин , недооформена глина
Мразех живота , а дори нямах конкретна причина
Сякаш ден след ден копаех своя собствен гроб
А с кирливите си ризи можех да напълня гардероб
Сякаш беше по-лесно други да виня
Вместо своя собствен свят аз да подобря
Не осъзнавайки , че живота си държа със своите длани
Гърлото ми виждаше по-малко храна от колкото катрани
Нека направим на живота ми кратко обобщение :
Излизах навън с голямо отвращение
Хората , които ми подаваха ръка пренебрегвах с неуважение
Преди пиех за да се довърша ,сега пия за настроение
Какво ще правя със себе си мислех с нерешение
За това се оставях да се влача по някакво течение
Моето положение беше на постъпките ми отражение
И не познавах друго освен злоба , ярост и презрение
Но тогава в мигът на най-голямото ми падение
Дойде от някъде момент на прозрение
Отказвайки се от старото ми Аз и в желание за спасение
Осъзнах , че премахването на всеки порок е огромно постижение
Това сега разказвам със лирика и слово
Как теглих черта и пренаписах живота си наново
И всеки път отговори, щом дявола ти казва „Ела !”
Майната ти аз съм роден за по-велики дела !
Припев :
Вдигам глава от калта
край на живота в мъгла
Вдигам глава от калта
търся , искам светлина (х2 (2ри път + импровизации) )