Горо ле стрело хайдушка, горо ле майко юнашка.
Защо ле горо зашуми, кога ни ветре не дувна?(x2)
Дал ни те юнак намина, со стара верна дружина?
Та от радост цела заигра, во тая доба никоя.(x2)
Дал ни те нещо изплаши, изплаши, па ме помами?
Горо ле не трай, позбори, тежка ми рана отвори.(x2)
Нити ме юнак намина, нити ме нещо изплаши.
Туку ме куршум прониза, туку ми Делчев загина!(x2)