Разговор в три през нощта,
тъжно в съня доловен.
По телефона с друга жена,
смееш се сякаш на мен.
Питаш я: „Иска ли те?”
Толкова колко ти.
Казваш й, че съм нищо за теб,
че я обичаш дори.
Припев:
От утре спирам да плача за теб!
От утре спирам да мисля за теб!
Така си казвам не знам от кога
и утре пак ще си кажа така.
Как да изтрия не знам,
всички години любов?
Как ли допуснах с мен да си сам,
а да си моя живот?
Искам да ти изкрещя:
„Нищо за мене не си!”
Но се познавам и се боя,
пак ще избухна в сълзи.
Припев: (x3)