Знаеш ли майко, майчице мила,
снощи си сън сънувах.
Над Пирина се вдигнах, небесата стигнах
и там си майко видях.
Ванга грейнала в красота
като Деница на ранина.
Та до нея таму във мощ и сила:
Климента, Асен и Самоила.
И гледаха с укор и тъга
там долу родната им земя.
Дето унижена, жална-нажалена,
земя ни майчица - свещена.
Вангеле, Вангел, свята ни Ванге,
зовеш ти своя народ:
Стига сте роби, бъдете горди,
че да сте я славен род.
Не скланяйте никумо глава.
Вие сте божия твърдина.
Живейте деца с любов и вяра
и ке я бъде България (x2)
РайнаПослание
Добави в любими
216