Тръгнали ми са, тръгнали момче и мома двамата,
тръгнали ми са, тръгнали двамата на сбор да идат.
Вървели, що са вървели, минали поле широко,
минали поле широко, стигнали дърво високо.
Стигнали дърво високо, под дърво бистро кладенче,
под дърво бистро кладенче, седнали да си починат.
Под дърво бистро кладенче, седнали да си починат,
седнали да си починат, студена вода да пият.
Момче на мома думаше: "Моме ле, първо либе ле,
що ли пътища минахме, две думи не си казахме.
Две думи не си казахме, двамата да се вземеме,
двамата да се вземеме, че сме си лика-прилика.
Че сме си лика-прилика, като два стръка иглика,
като два стръка иглика, като два бора да борят."