Респект (Respect)Спомен

Помниш ли ти онзи ден, когато стоеше до мен
всичко ще свърши нали с тъгата във моите сълзи
мога ли пак да съм сам а ти да си някъде там
мога ли пак да простя във името на любовта.
Когато бяхме заедно обичах те знаеш, нали?
Сега си далече и от това ме боли,
а може би всичко при нас опираше до там,
че не трябваше сърцето си на тебе да дам.
Не ме е срам да кажа, че сега съм наранен и тъжен,
че имам чувството, че пак живота ми е свършен
че няма вече аз да мога да те обичам
че няма вече аз да мога да те събличам
и все пак се чувствам малко по-добре
когато легна и си спомня твоето лице
и това че някога до мене си стояла
и колко нощи във прегръдките ми ти си спала
поне знам че всичко между нас е ясно
благодаря ти, бе прекрасно!
И ако се питаш дали си била обичана някой ден,
недей да мислиш, а просто си спомни за мен.
Помниш ли ти онзи ден когато стоеше до мен
всичко ще свърши нали с тъгата във моите сълзи
мога ли пак да съм сам а ти да си някъде там
мога ли пак да простя във името на любовта.
Не искам да обичам, когато обичта разбива едно сърце
а в една душа се разкрива, че любовта пак не е на лице
със сълзи на очите и със празни ръце се запътвам назад
със надеждата да те зърна но не ще те има, когато се
обърна и всичко е било хубав сън, прекъснат внезапно от светкавичен гръм.
И вече съм буден навлязох в реалността жестока
готов сам да хвана нова посока но едва ли ще залича кръвта
от сърцето си със фалшивата усмивка на лицето си
едва ли ще мога скоро да те изтрия от съзнанието си без да го крия
и да мога да кажа да обичах я но вече не и във думите да няма болка
защото ти направи така да се преродя без сърце.
Помниш ли ти онзи ден когато стоеше до мен
всичко ще свърши нали с тъгата във моите сълзи
мога ли пак да съм сам а ти да си някъде там
мога ли пак да простя във името на любовта.