Колкото Стоян бе хубав, толкоз му булчето бе грозно,
Стоян на Грозда продума: "Слушай мама Гроздо, най-грозна."
Я пиши Гроздо на вашите, на вашите Гроздо, на нашите да дойдат да на разделят.
Та нали е дума за лошо, бързо се из село разчуло,
надошли близки, комшии, ревнала люто свекърва.
Заплакали са децата, децата, двата близнака.
Заплакали са децата, децата, двата близнака,
те за ръце се държали, че като ги Стоян привидя.
Че като ги Стоян привидя, той си на Грозда пък дума.
Че като ги Стоян привидя, той си на Грозда пък дума:
"С тебе Гроздо, бе Гроздо, без тебе Гроздо по-грозно,
я се назаде ти върни, децата да си огледаш.
Я се назаде ти върни, децата да си огледаш,
децата да си огледаш, къщата да си подредиш.
Грозда при Стоян се върна и той я силно прегърна."